Детето в яслена възраст (1-3 години) в България не подлежи на педагогическо въздействие и затова в яслите за него се грижат медицински сестри.  Основните неща, за които детето и родителите трябва да са подготвени са свързани с това да приемат грижа от друг човек. Тази грижа се изразява основно в смяна на памперси, поставяне на гърне, хранене и сън. В най-общи линии, задоволяване на физиологичните нужди и приучване на детето към спазване на определени правила и навици. Честотата на смяна на памперсите, видът на храната, режимът за ходене на гърне и за сън, се различават от тези, на които е свикнало детето вкъщи.  Особеното също така се състои и във факта, че то не е само, а заедно с него има поне още 20 деца, които също имат нужда от внимание, също като него са самотни, тъжни и искат играчки! За по-малките деца, особено за тези, които все още не могат да говорят, детската ясла може да се окаже невероятно изпитание за психиката, особено ако детето не е подготвено предварително за това какво му предстои там.

Тук е моментът да развенчаем мита за това колко е полезно и правилно да се говори на детето за детската ясла и градина като за нещо много хубаво и приятно, да се посещава двора докато децата са навън уж, за да свикне то от по-рано. Първо, в яслата и градината не е толкова хубаво, а и какво означава всъщност хубаво- има добри моменти, в които децата си играят, например, и лоши моменти, в които децата „трябва да седят на гърне”, когато не искат. И понеже със сигурност не е толкова хубаво, колкото вкъщи, то с нагласата, че ще е прекрасно, детето се разочарова достатъчно, че ако не първия ден, то поне на втория, вече реве и отказва да стъпи там. Ритуалът с детската площадка е също толкова неефективен, тъй като това извеждане навън съставлява на практика едва ј от времето, прекарано в детската ясла или градина. Определено това време е едно от най-приятните, но всъщност всичко останало остава скрито. Представете си какво се случва, когато детето разбере, че освен игра на двора, има още куп неща, които ще му се налага да прави и да понася!

Така че, какво е добре да се казва и говори. На първо място, нека не забравяме, че децата разбират доста повече от това, което им казваме и фактът, че понякога плачат и се сърдят, не е достатъчно извинение да им спестяваме истината. Разумно обяснение би било това, в което се казва, че там (в детската ясла и градина) ще има едни „лелички”, които ще се грижат за него докато мама и тате ги няма, но това че са го оставили, не означава, че не го обичат, и през цялото време ще си мислят за него/нея; ще има много деца, ще се запознае с нови приятелчета, но ще има и деца, които ще искат да му взимат играчките, ще плачат и ще се сърдят; ще има приятни и неприятни моменти – тук може да се обяснява много и да се импровизира, че понякога ще има хубава манджа, понякога няма да му харесва, (но като цяло най важното нещо е детето от малко да може да казва НЕ на натиска отвън и на нещата, които не му харесват).  В обясненията може да се импровизира, но трябва да са искрени и простички, за да стигнат наистина до детското сърце. Нека то разбере, че на вас също ще ви е мъчно докато сте разделени и че като го вземете по-късно ще правите заедно нещо, което то обича (това може да послужи като награда и утешение за търпението).

В крайна сметка, децата не са кучета, и всъщност имат нужда не само от храна, гърне и сън.За да има развиващ елемент престоя им в група, е важно да има възрастен, на който да могат да се опрат и да разчитат и на който да имат доверие. Много често в яслена възраст, при голяма група, майчината функция се изпълнява от другите деца, които служат като упора и утеха, а ролята на бащата е откъм страната на персонала, т.е. на ролята на този, който въвежда правилата и следи за тяхното спазване. Това, особено при по-малки деца, създава чувство на застрашеност  и отчаяние, тъй като как може едно 1 -годишно дете да разчита на утеха и успокоение от друго на същата възраст?!

И понеже децата са личности със свои чувства и емоции, е редно да не подценяваме тяхното желание да пораснат, което е мъчителен, бавен и постепенен процес, често съпътстван от много плач и негативни емоции. Порастването минава през раздялата - раздялата с майчината гръд и края на кърменето, отделянето от мама и тате, и семейната среда – всичко това предизвиква куп въпроси и емоции у детето -  какво е то за другите, какво е мястото, което заема в техния живот?! Дали отговорът е, че то е центърът на семейството и без него смисълът е изчерпан, или че е досадното дребно същество, това са все крайности, но всяка от тях води след себе си съответните отговори от страна на детето, които могат да се наблюдават в неговото поведение.