Но дали раздялата може да бъде спокойна, да няма проявления и да протече гладко?!

При всички случаи първото отделяне от мама и тати е голямо събитие в живота на детето, но и на родителите.  То е важен етап от порастването, който трудно може да бъде прескочен, колкото и понякога да ни се иска детето винаги да бъде бебе и да зависи от нас. Често се оказва по- голям шок за родителите да се отделят от детето си, отколкото за него.

В това кратко изложение съм подготвила няколко съвета, които биха ви улеснили в раздялата. Преди всичко трябва да се помисли в какъв етап се намирате вие и детето ви в момента.

Има ли важни и значими събития, които привнасят допълнително тревожност- отсъствие на таткото например, отказване от биберони, памперс и други значими за детето аксесоари, към които е привързано- напр. любима играчка, количката и др. Добре е преминаването от един етап към друг и „порастването”, което обикновено свързваме с бебшките привързаности и отказа от тях, да става плавно, а не всичко това да се случва наведнъж. Попадайки в нова среда и сред група от деца, което само по себе си е доста стресиращ фактор, детето се вбебенява и търси познати средства и начини да се успокои- така че биберона и любимата играчка биха могли да помогнат в процеса на адаптация. Ако на детето скоро му се е случило да се радели с баща, който е заминала на работа в друга държава- отложете постъпването в яслата и градината. Многото радели, които детето все още не може да преодолее, струпани наведнъж се превръщат основно в повод за тежки ревове, тревожност, стрес и често боледуване.

Въобще, нека решението ви за постъпването на детето в ясла или градина бъде няколко месеца предварително, в които ще можете да подготвите и него, а и себе си за една почти винаги болезнена и изпълнена с въпроси раздяла. Ето какво би могло да ви помогне:

1.       - Не чакайте „детето да порасне”, за да почнете да му говорите за важни неща и събития. Детето се превръща в голямо и самостоятелно само през желанието и настояването на възрастния, което желание се предава чрез формулиране на чувства, мисли, емоции…

2.       - Детето е готово да общува с връстници още преди 1вата си годинка. Започнете да го срещате с такива по- рано. Нека вижда различен тип поведение, нека изпробва различни видове игри – това може само да му бъде в плюс, когато постъпи в детското заведение. Ако наоколо има детски кътове, където бихте могли да го оставите за час- два, също можете да се възползвате. Отделянето от мама, когато има стени и врата е доста по- различно в сравнение с това отдалечаване, което се случва на детската площадка.

3.       - Не прибързвайте с тръгването на детска градина преди детето да може да ходи самостоятелно на тоалетна, да ползва само шише, да се бърше и да стои мирно в продължение на повече от час- много често за по- малките деца, които нямат изградени подобни навици детската градини се оказва едно място, в което е пълно с каки и батковци и е унизително и стресиращо за тепърва да започва да се учи да ползва тоалетна чиния и да яде само.

4.     -  Избягвайте да споменавате само добрата страна на детската ясла и градина- да, детето ще играе там, ще намира нови приятелчета,  но освен това ще му се налага да прави и неща, които най- вероятно няма да му бъдат приятни- храната не винаги е като вкъщи, стои се по столчета и се попълват листчета, които госпожата дава, спи се следобед, а ако не- лежиш в леглото. Споменавайте нещата, от които то може да се гордее- понеже си голям/а ще се бършеш сама, ще си имаш свое шкафче, ще ядеш сама и т.н.

5.      - При водене и взимане от градината, можете да си изградите ритуали, които да помагат на детето да свикне по- бързо с новата обстановка и да му носят сигурност – напр. да минавате всеки път по един и същ маршрут, да си носи в шкафчето нещо познато от вкъщи, което при посещение на тоалетна или пиене на вода, ще може да погледне и да се успокои. Бихте могли по пътя за градина да говорите какво ще се случва през деня е че вие ще мислете за него/нея през цялото време. Обещанието , че след като го вземете ще се случи нещо интересно, също би могло да улесни престоя- ще отидете на гости, ще купите продукти и ще готвите заедно, ще играе на люлките, ще купите еди коя си играчка…

6.       - И не забравяйте да споменавате и за вашите чувства- на вас също ви е трудно и мъчно да се разделите, мислите за него/ нея докато сте на робота, нямате да търпение да го/я вземете…

Това са само част от стъпките и малките подсказки какво и как би могло да се прави, за да се улесни този процес на раздяла, който е естествен етап от порастването, но като всяко порастване- болезнено и трудно. Понякога, дори при условие, че родителят „спазва” всички правила и норми от изчетените книги и блогове, нещо не сработва и радялата понякога се оказва невъзможна, или непоносима. Има фактори, които влияят и които ни е трудно да „уловим”, но нали затова пък има специалисти, които биха могли да се намесят…Останалото оставете на вашата изобретателност и интуиция!

Автор: Яна Мандажиева,
психолог и управител
на Център за ранно детско развитие
"Корабче с крила"