Корабче с крила :: За принципите на работа в "Корабче с крила"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.02.2016 15:32 - За принципите на работа в "Корабче с крила"

Автор: korabcheskrila Категория: Други

Прочетен: 937 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.02.2016 15:34

С риск да излезем от клишето на комерсиалността, в работата си с деца се придържаме към определени принципи, които изключват простото забавление и обучение на гении. Когато не обещаваме, че вашето дете ще се превърне във вундеркинд и на 3 години вече ще знае пет езика, ще брои до сто и ще прави серия от сложни физически упражнения, освен, че рискуваме да не получим едни пари, какво друго се случва?! С какво е различно почасовото гледане на деца в парти центровете и посещението в „Корабче с крила”? Вероятно това е едни от основните въпроси, който присъства в чуденето, защо въобще е необходимо детето ми да посещава подобен род места? Като започнем от това, че целта на увеселителните клубове и полудневната и целодневна грижа е различна- в едното за час-два детето се радва и подскача, като основно се изхожда от принципа да се позабавляваме и когато не го правим си тръгваме, като в най- честитя случай се обаждаме на мама и тя, е готова и на разположение да дойде и да прибере детето. Докато, когато имаме полудневна и целодневна грижа, идеята е да има едно плавно, но категорично прекъсване на нуждата от постоянно присъствие на родител. Това прекъсване се случва не само защото някой иска да се повесели,а защото има едни сериозни неща като раздяла, порастване, работа, скука и игра,и които е добре и здравословно да признаем, че присъстват в живота на родителите и децата. Целодневната и полудневна грижа в „Корабче с крила” признава сложността на взаимоотношенията дете-родител и правото на детето да бъде ядосано, тъжно и наранено, да плаче, да вика и да се сърди, защото мама я няма. Признаването на правото на родителя и детето да тъжат и да преживяват една раздяла, която е трудна и тежка и за двете страни, отваря пространство за порастване, самостоятелност и доверие, които отвеждат детето и родителя до нов етап в техните взаимоотношения. Родителят също е поканен да сподели своите тревоги, като те биват чути и преведени на детето, когато родителят не присъства. В тази ситуация на раздяла детето има възможност да открие, че съществуват неща извън семейството, които са способни да те правят щастлив, но и че семейството е нещо, което не изчезва с изричането на „Чао!” и скриването на мама зад ъгъла. Постоянството и ритъма на посещение създават у детето очаквания за нещо, което се повтаря и има своя предвидима последователност. Така сигурността и увереността, че мама ще се върне прави детето по- уверено в своите възможност, че то може без нейното присъствие да се справи със тежките чувства и въпреки тях да намери упори в друг, в другарчета и игри ,и в крайна сметка, да се чувства щастливо и доволно. Малката група и близкият контакт с другите деца създават допълнително усещане за баланс и сигурност. Детето вече има приятелчета, има една непроменлива група от други, подобни на него, които са готови заедно да тичат, скачат и правят бели. Това понякога са първите взаимоотношения с връстници, в които детето попада, и чрез които се учи какво значи да бъдеш част от група, в която понякога се налага да почакаш повече, когато ти се хапва, да пазиш тишина, защото другите спят, или да не играеш с играчката, с която в момента ти се иска. И всичко това се случва на едно място, което не е точно вкъщи, но пък ти става много познато, близко и сигурно, защото всеки път като отидеш то е там, има определени неща, които са част от него и любими играчки и мебели, които не се променят. Това място дава на детето основа за сравнение между вкъщи и навън, възможност да експериментира с различно поведение, начин на игра, но също и с други вкусове, миризми и звуци. Това друго място прави децата по- свободни да порастват и опитват, неконтролирани от непрестанния и понякога много взискателен поглед на мама, който често пъти е тревожен и изпълнен със страх и подозрение към най- малкия детайл от ежедневието, свързано с отглеждането и възпитанието. Спазването на определени правила и ритъм от последователности през деня, с които детето се налага да съобразява, задават граници и стопери, така необходими за развитието и порастването на децата и често пъти липсващи вкъщи. Придържането към така описаните принципи за постоянство и ритъм на посещаемостта създават условия за преминаване към по-голяма самостоятелност и порастване на детето. Всичко това е възможно да се случи благодарение на персонал, който е достатъчно търпелив и чувствителен към нуждите, чувствата и спецификите на всяко дете. Взаимоотношения с възрастен, който е отворен да чуе и интерпретира поведението и нуждите на детето и да му ги преведе на разбираем език, са основата на доверието и бързата адаптация, която се постига в „Корабче с крила”. Стабилна връзка с персонала се създава на базата на предсказуеми взаимоотношения, които посрещат детето дори то да е в лошо настроение. Тук вече не е необходимо то да е постоянно на кеф и усмихнато, за да бъде прието и разбрано. И това е една от първите крачки в разбирането на детето, че е възможно да има друг , различен от мама, който проявява разбиране и е там, когато имаш нужда от него. За бъдещото психическо, емоционално и социално развитие на детето това е от решаващо значение. От своя страна, бързата адаптация и доверителни отношение както между персонала и децата, така и с родителите, създават пространство за експериментиране и игра, в което децата имат избор с какво да се занимават, дали и кога да се включат в групова работа. Обикновено предпочитанието е да се участва в груповото занимание, защото там удоволствието и интереса се засилват от едновременното включване на познати лица и приятели. В груповата работа децата по- бързо започват да разбират, че другото дете е различно, има свои потребности, които не винаги съвпадат със собствените. Процесът на социализация минава по- гладко, когато има възрастен, който да го съпроводи и въпреки групата, да признае различието и особеностите на всяко дете, като задължително то трябва почувства тази готовност и подкрепа , за да се почувства и като част от групата. За родителите включването на детето им в група поставя също редица въпроси, които са близки с тези на децата. Способността на родителя да се доверява, да спазва определени правила и последователност, да признае, че е тревожен и несигурен и че тъжи от радялата с детето, често пъти са предпоставки за по- бързото и сигурно адаптиране на детето и за по-зрели и открити взаимоотношения както между родител и дете, така и между родител и персонал. Ако родителят не е готов да прекъсне досегашните си привички и режим, установен между него и детето, то тогава включването в група остава под въпрос. И друг път съм писала за компромисите, които се налагат, когато детето участва в група, но и сега ще спомена някои от съществените въпроси, които е добре да си зададе всеки родител преди да включи детето си в полудневни или целодневни грижи: - - До колко съм готов детето ми спазва правила, различни от тези вкъщи- ще се налага да се става по- рано, детето няма да яде винаги това, което иска и харесва, ще се налага да спи и да пази тишина, когато другите почиват и т.н.; - - До колко съм склонен точно в този момент да се разделям и отделям от детето си в определени часове всеки ден; - - До колко съм склонен да приема, че включването в група понякога носи след себе си по-често разболяване, дискомфорт и моменти на тревога, неяснота и несигурност; - - До колко съм склонен да приема за детето ми да се грижат други хора и то да контактува с други деца, които доста често са много по-различни от моето. Всички тези въпроси са извън клишето за това колко е хубаво и забавно детето да се включи в група. Обикновено покрай тревожността от раздялата, родителите не си дават сметка, че това носи след себе си определени проблеми и въпроси, които, вместо да си задаваме постфактум, е добре да се опитаме честно и зряло да отговорим на тях, преди да се е стигнало да разочарование и крайни и враждебни взаимоотношения. Доверието между родители, персонал и деца, е един от основните фактори и гаранти за по- бърза адаптация на детето към групов процес, и за неговото пълноценно и ползотворно протичане. Категорично мога да твърдя, че това не е лесна задача, но пък усилията си струват и резултатите по възпитание, обучение и развитие на детето са с пъти повече и по- скорошни при групова, отколкото при индивидуална работа.

Автор: Яна Мандажиева, психолог

Нагоре