Това се усеща само при бегъл поглед в програмите, които предлагат най- разнообразни центрове за работа с деца. Там само написани и примамващи стоят имена на известни педагози,  най- често на Монтесори. Ако разбере как се интерпретира днес нейната методика, италианката най- вероятно ще се преобърне в гроба.

Но, за да не задълбаваме в това какво не е алтернатива, нека направо пристъпим към по- позитивното: какво е алтернатива?!

Преди всичко алтернативата предполага избор, различен от вече съществуващия и наложен от рамката. Разбира се, би било добре ако този избор може да се основе на демократични принципи, закони и права, които, също, разбира се, в България липсват, по отношение на грижите за деца това би означавало родителите да се информират какво се предлага в мястото, в което живеят, или близко до него. Това е нож с две остриета. В България ,на този етап, това което е посещаемо масово и изглежда лъскаво, в никакъв случай не е равно на добро и алтернативно.

Та, ето някои прости правила, които би трябвало да се спазват при организирането на групи за полудневни и целодневни занимания на деца до 6 години:

-        -  Броят на децата в групата трябва да е съобразен с размера на помещението, персонала и дейностите, които биха могли да се предложат на децата. Доброто съотношение е 1 възрастен на 3 деца под 2 години и 1 възрастен на 4-5 деца под 6 години. При смесени групи- допустимият брой на децата под 2 години е 2 деца на група от 8 до 10 деца. Най- чето ще срещнете вариант, в който има един възрастен на 10-12 деца на възраст 2-3 години, което не е никак алтернативно, а е по- скоро опит за повече печалба.

-        -  При алтернативните методи не е толкова важно да има лъскави и скъпи играчки- те не вършат работа на децата, а са по- скоро провокатори на родителското внимание. Ако всичко е подредено по калъп, детските книжки са съвсем лъскави, стените безупречно боядисани, а килимът без петна – значи тук господстват прекомерната дисциплина и забрани. Използването на Монтесори материали може да става през ръчно направени играчки, аксесоари и игри. Преди всичко Монтесори следва да не е само индустрия и скъпо струващи материали, а и цяла философия на отношение и грижа към детето.

-      -    За да става адаптацията на ново дете по- плавно и не толкова стресово се позволява на родителя да присъства поне при първите посещения на детето. Добре е към новото детето да бъде „прикрепен” човек от персонала, който с внимание и грижи да се отнесе към неговите тревоги и да го въведе в новото пространство.

-          - Алтернативните методи си служат със свободна игра и преживелищни ситуации, за да „учат” децата. Използва се естественото любопитство и желание на детето да експериментира, като включването в груповите занимания става по желание и в моментите, в които новото дете се е успокоило и свикнало с новата ситуация.

-         - На децата се осигуряват места и пространства, в които могат да се оттеглят ,усамотят и отпочинат и това се уважа от персонала.

-          - Самото пространство, в което пребивават децата, е обзаведено и подредено така, че да има колкото се може по- малко вероятности за забрани и „Не-та”. То дава възможност на децата да се движат свободно, да взимат и връщат по местата играчките,  да излизат на двора, да имат достъп до гърнета, вода и други важни пособия.

-          - Към децата се подхожда деликатно, с интерес и разбиране, така че да почувстват, че са важни и значими за хората на новото място.

-         -  Алтернативните места би следвало да са отворени към посещение от страна на деца с проблеми в развитието, със СОП, аутизъм, и др. Всъщност, при изпълнение на по- горе посочените правила, едно различно дете (макар че всяко дете е различно от другите) би се интегрирало и приспособило доста бързо към новата среда. Разбира се, и тук, за да бъдат нещата на ниво и да може това дете да получава достатъчно грижи и внимание е необходимо да се спазва правилото за брой деца- 2 деца с проблеми в развитието в група от 10 би било един подходящ капацитет, в който да може да се почувстват включени!

-          - При алтернативните форми на възпитание и образование не се форсира детето да използва гърне, нито да яде насила. На физиологичните нужди се гледа с търпение и уважение, а на детето не се обръща внимание само като на обект, който да бъде манипулиран през желанията и капризите на възрастния.

-          - Персоналът трябва да е подготвен с тежката задача да обръща индивидуално внимание и едновременно с това да следи за развитието и протичането на груповите процеси.

При използването на по- горе разгърнатия модел, са нужни не само желание и знание, но също така и финансиране. Ще ми се да завърша с едно пожелание- Държавата да разпознае необходимостта от съществуването на алтернативи и да покрие поне част от разходите по посещението на децата в такива алтернативни пространства. Или  поне- да признае необходимостта от промяна на парадигмата и начина на функциониране на образователната система и грижата за най- малките!

Автор:
Яна Мандажиева