Въпреки тенденцията в световен мащаб на децата преди три години да се обръща все повече и специално внимание поради редица особености, касаещи по- нататъшното им развитие и благополучие, ние в България, както винаги изоставаме от тенденциите. А всъщност е доказано, че около 80% от невронните връзки в мозъка се образуват преди 3 годишна възраст, което прави този период изключително чувствителен по отношение темповете на развитие и количеството информация, което най- малките са способни да поемат. Може дори да се твърди, че отношението към децата в тази най- крехка възраст формира и тяхното отношение към бъдещите им партньори, деца и обществото като цяло. Това би следвало да означава, че трябва да сме особено внимателни какво правим с децата си, какво и как им говорим и в каква обстановка ги отглеждаме. Споменатите по- горе специфики, изглеждат изключително обвързани с психични, емоционални и социални фактори, но в България имаме склонността да ги свързваме основно с физиологичните нужди. Накратко, това изглежда като формулата – „Ако детето е яло, спало и срало- значи всичко е наред!“

Няма да се задълбаваме в причините това да е така, но бих посочила една основна, а именно липсата на икономическа, финансова и социална стабилност в България, която прави повечето родители прекалено фиксиране върху задоволяването на физиологичните потребности. За другите нужди почти липсват думи.

От споменатата ситуация най- потърпевши са децата в яслена възраст. Те не говорят, което често е равнозначно на това, че не разбират и съответно не могат да разкажат какво им случва, а следователно и няма смисъл да им се говори. За тях е най- важното да бъда на сухо и топло (често пъти прекомерно топло), да им се дава храна, съобразена с БДС за тази възраст, да спят и да ходят на гърне (съответно да бъдат отучени от памперс възможно най- рано). Неща като свободна игра, групова работа, използване на мултисензорни материали, развитие на социална и емоционална интелигентност, са пълни глезотии и загуба на време. Често може да се чуе мнение, че с децата преди 3 години не може да се работи, защото те не могат да стоят мирно, не могат да държат химикал и не говорят.

Не твърдя, че физиологичното обслужване и благополучие на децата не е съществено значение за тяхното развитие, но за да е наистина, е необходимо да му се прибавят компоненти, които да го очовечат, а не да е сведено, както е често, до изпълнението на прости, механични действия. Защото, когато е сведено само до това, децата умират. И това съвсем не е шега- спомнете си за децата сираци, които, изоставени на институционална грижа получават всичко необходимо – храна, вода, легло, но не получават необходимото човешко отношение и любов, които карат едно човешко същество да желае да живее и да се развива.

Задоволяването на физиологичните потребности на децата е един от начините да се влезе в контакт с тях и да се общува. Може да се каже, че в първите години от развитието си детето общува основно посредством тялото, допира, физиологичните нужди. Затова и тези процеси е добре да са посрещнати с внимание, уважение и разбиране. Най- важната роля на възрастния в период преди 3 –години е да дава думи на действията, които детето извършва и съответно да обговаря манипулациите, които прави на и заедно с детето. Чрез гласа и речта си, възрастният предава на детето своята загриженост, готовност да се отзове и да прояви разбиране. Чрез тези думи, които назовават предмети, действия, части на тялото, настроения и разказват истории детето изглажда образа за себе си и собственото си тяло, започва да се ориентира в пространството, да разбира кога е гладно и кога е време за сън, да прави разлика между различни настроения и състояния. Или накратко казано- благодарение на тази грижа- то пораства и се развива освен физически и психически, и емоционално.

Докосването до тялото на детето, което съпровожда действията по хранене, повиване, смяна на памперс, ходене на гърне и т.н. е способно да създаде дискомфорт, или удоволствие, зависимост, или свобода. Така детето възприема колко и дали е значимо за другите, дали го разбират и ценят.

Отношението към детето по време на изпълнението на тези ритуали по неговото отглеждане и обслужване, е редно да бъдат като към личност със свои специфики и индивидуалност, която един ден ще се превърне във възрастен,  а не като към кученце, което по презумпция е неспособно да прави нещата само. Това е още една характерна за българина черта- отношението към малките деца е като към домашни любимци, които дори биват назовавани с такива думички „котенце“, „пиленце“, „миличко“. Детето има име, дадено му от неговите родители, често още преди да се роди, и това трябва да се уважава. То не е малко беззащитно същество, което се крепи само на грижите на възрастните. Детето проявява собствени желания, предпочитания и настроения. Ако сме достатъчно чувствителни към това, то ще порасне като уверен и зрял възрастен.
Автор: 
Яна Мндажиева,
психолог и управител на
Център за ранно детско развитие
"Корабче с крила"
0988 36 17 17