Настъпи дългоочакваният момент от посещението на дъщеря ми в държавната детска градина – смесената група. Като върл защитник на алтернативните методи за обучение и възпитание на деца за мен си е цяло изпитание  да се „съглася” тя да посещава държавна градина , пък камо ли и смесена група.

За непросветените, нека да обясним какво е това животно
„смесена група” – това е група, съставена от различна на възраст деца, събрани от различните групи в дадената детска градина, които се събират за 3 месеца на едно място, но различно от стаята, която са посещавали през годината, като през определен период от време се сменят госпожите им, така че всички педагожки, които „преподават” в съответната градина, да се завъртят за около седмица, например. Освен това не всички деца от групата на дъщеря ми ще са в една и съща смесена група, а ще се разпределят, така че да се запълнят местата, където има нужда и колкото има нужда. И така, горе-долу става ясно, че да се отговори на нуждата от удобство на персонал, система и държавно учреждение е водещото при правилото за „смесените групи.

Иначе, това „безумство” не може да се оправдае с нищо в полза на добруването на децата, освен наистина да ги закали психически, емоционално, в някои случаи и физически, и да ги направи адаптивни към всякакви нелепи и променливи ситуации в живота им, с което вероятно ще изпълнят минимума педагогически мечти за добри и послушни същества. Но, за да   не оправдаем слънчасването от настъпващото лято, нека все пак да обясня защо толкова много „обичам” тези смесени групи.

Първо и основно: Нито от педагогическа, нито от възпитателна гледна точка е подходящо това „смесване”. Още повече, че няма нито едно аргументирано обяснение от персонала в негова подкрепа. Децата са адаптивни същества, особено що се отнася до българските условия на живот и по- специално тези в детските градини, но да преместваш за по няколко месеца едно дете от любимото му място, където е свикнало, има си свое гардеробче, легълце и другарчета, има госпожа, към която вече е изградило някакво доверие, на ново място, с подмяна на всичко споменато ,е все едно да работите по една система за продажби, на която сте свикнали и за два месеца да решат да ви я сменят ( само за два, щото то е толкова малко и безболезнено, и направо няма да се усети), с друга, доста различна от предишната. Да не говорим, че има специфичен възрастов момент, в който децата много държат на познатото и на своето и са доста чувствителни на всякакви промени в живота им. Обаче, какво да се прави, те са деца, а и ние като малки така сме били, но сме оцелели…

Второ, на тези деца не им се говори и обяснява нищо, а и да се прави, то  звучи толкова нелепо, че едва ли едно детето може да осмисли какво му предстои, а и защо е необходимо това. При нелепите ми опити да обясня на дъщеря ми (4,6 г.) какво предстои,на въпросът "Защо?" не можах да отговоря. Въобще това е въпрос, който буди у родителите доста смесени чувства, и чувство на вина, че ще оставят детето си в такава ситуация ,че е трудно да се отговори, макар да се знае отговора, а той е прост – защото така е удобно на системата и защото госпожите имат отпуски! Ето това и казах на дъщеря си, че техните госпожи трябва да си почиват, затова няма да могат да са през цялото време заедно с тях, но за раздялата от другарчетата, не мога да обясня.  Точно тука ми се къса сърцето…и ме хваща яд!

Трето, от къде накъде ще съм принудена да търся алтернатива само за два месеца, като това е пак пълна подигравка както с личността на детето, така и с всички принципи за групов процес, социализация, възпитание и т.н. Та, отива то на някое друго лъскавко и 10 пъти по-скъпо място, където се „преподава” по подобен начин, там се запознава с едни дечица и стават приятелчета и после пак- „Хайде чао!”, никаква връзка и координация в полза на групов процес и контакти между родителите, нито пък в полза на контакти между децата.

И четвърто, всичко описано по-горе ме вбесява, защото никой не пита дали ти харесва, никой не пита децата дали им харесва, никой не обяснява защо е необходимо това „смесване” от гледна точка на педагогическо и възпитателно въздействие. Всички си траят и мълчаливо се съгласяват пред едно, на вид, маловажно правило. Какво да се прави – системата е такава! Интересно ми е какъв възпитателен ефект има това „смесване” у децата, след като от тях се очаква да бъдат безкрайно адаптивни и да търпят и „харесват” подхода и правилата на всяка нова госпожа, настроенията на  всяка нова лелка и безпредметното отделяне от приятелите?!

Ние, родителите, вече сме се съгласили – с поредното тъпо правило, със безхаберието на управниците ни, с липсата на уважение и закони, със зле функциониращата система, но нека се замислим дали искаме това съгласие и от децата си?!

 Автор: Яна Мандажиева, психолог