А всъщност, програмите за ранно детско развитие се създават и са създадени основно за деца в неравностойно положение, маргинални, етнически групи, деца с увреждания, със СОП,  с проблеми в развитието. Защо е така?!  Идеята на тези програми е да доближи нивото на тези деца с нивото на децата, отглеждани при нормални ,условия и да доближи шансовете им за не изпаднат от по-нататъшната система за обучение и да продължат да се маргинализират. В тази връзка такива програми би следвало да са залегнали из основи в политиките на институциите и да се развиват с бързината, с която се развиват по света. Освен това идеята на подобен тип политики е – те да са достъпни за ползване от най- бедните.  И тъй като това у нас не е така, нишата се запълва от елитарно представяне на участващите в подобен род неща. Използвам думата  „неща”, защото почти всичко би могло да се представи като развиващо за детето – от скачането на батут, до пеенето на песнички на английски и пъхането на макарони във фуния. И всичко това е скъпо, защото това са алтернативни методи за ранно детско развитие, и никой непросветен няма право да се докосне до тях. А когато се опиташ да създадеш и предложиш нещо на достъпни цени, то веднага се подлага на съмнение от масови потребител, свикнал лъскавата опаковка да струва повече от съдържанието.

Та да се върнем на ранното детско развитие. Що е това?!

Може би ще е по-лесно, ако първо обясним какво НЕ Е! Програмите за ранно детско развитие със сигурност не целят единствено да увеличат обема на връзките между невроните в мозъка и да „уголемят неговия размер”, нито пък да научат детето да пише и чете на 3 години, да смята на 5 с двуцифрени числи и да прави по 500 лицеви упори на 6. Като се замислим доста деца с проблеми в развитието са фиксирани точно върху подобен род дейности, и едва ли можем да кажем, че това е чудесно, защото мозъкът им е по-развит! Да се обозначи ранното детско развитие само в термините на поведенческото, в което изпълнението на команди и възпроизвеждането на обем от „материал” са издигнати в култ, е отново опити да сложим децата под общ знаменател и да им дадем знаменца, с които да обозначават колко са щастливи всеки път, когато пораства мозъка им. Не могат да не бъдат ентусиазирани, весели, ухилени и щастливи, защото иначе – какво развиващо ще има?!

На какво би било добре да се обръща внимание в програмите за ранно детско развитие. Една такава програма не може да е само за 1 час два пъти седмично, за това си има дума – тренировка. На детето му  нужна последователност, която да е предсказуема, пространство, което със средата, оборудването и персонала да е достатъчно дружелюбно и отворено, за да го посрещне и да „издържи” на неговите трудни моменти и тревожности. Идеята е не просто да се позабавлява за един час, а да има условия развитието да му продължи напред и да се затвърди. Затова и програмите за ранно детско развитие включват полудневен или целодневен престой, защото част от порастването е възможността на детето да се отделя от любимия възрастен и да може да се „обърне” към другите за подкрепа и помощ, да може да се успокоява само. Това отваря пространство за развитието, другото е стимулация.

Основен компонент на подобен род програми е, разбира се, и персоналът. Не е въпросът да има едни ухилени млади каки, важното е те да имат подготовка, опит и знание как да съпровождат детето в процеса на неговото порастване и развитие.  Как става това и какво е необходимо, не може да се отговори само в един абзац, но със сигурност това би следвало да са хора, които могат да понасят детската тревожност и нейните прояви, да могат чрез саморефлексия и постоянно учене да си дават сметка за техните собствени реакции спрямо децата.

Работата с родителите също е важна, и тук не става въпрос за дресировка, за показване на прости упражнения и стимулиращи игри, става въпрос основно за отношение! За създаването на отношения, в които детето е поставено на място, в което се отчитат неговата индивидуалност, личност и субективност. Това означава и прилагането на индивидуален подход, стратегия за работа с всяко дете, която максимално да подпомогне неговото развитие и адаптация, изхождайки от семейната ситуация и среда, стадия в неговото развитие, кризите през които преминава, или му предстои да премине.