Постинг
03.03.2016 11:54 -
Свободното дете
Тръгвайки от 3ти март и мисли за свободата, не само физическа, но и духовна, творческа, интелектуална…започвам този текст с едно болезнено усещане, че задълбочаването на тема свобода в съвременното ни българско общество, трудно може да стигне по- далеч от представата за воинът, които се бие и умира, оставяйки след себе си свободен народ. Дали едни акт, жест, военно действие е достатъчно, за да доведе свободата? Въпросът, разбира се, е риторичен!
Но погледната малко по- отблизо, по- лично, какво би могла да значи свободата за едно дете. Това е особено актуален въпрос на фона съвременните тенденции за обучение и възпитание на деца, за които в България почти не остава време и фронт за изява. Естествено, говори се за това, че сме на последно място по грамотност, образованието ни било некачествено, образователната система губи стойност, смисъл и се обезличава. И в битката за това кой е прав и кой крив, дали трябва да има народни танци, тренинги за личностно усъвършенстване, промяна в съдържанието на учебниците по истории и литература, децата просто избират –да не учат! А тези, които наистина избират да се развиват, заминават в чужбина.
Когато всичко ти е дадено, някой е длъжен да ти го осигури, защото, разбира се, ти си гражданин, заслужаваш го, достатъчно много се мъчиш в живота, та да трябва да създадеш, изобретиш нещо сам, е, тогава…просто системата следва едно преповторение. По- конкретно- ти си ходил на детска градина при определени условия, режим, отношение, сега и детето ще ходи там. Така се става човек! Животът е тежък и гаден, така че битката започва отрано- но това е битката на дребно, вечната битка директор- учител; учител- родител; система- родител; дете- система! Губещи се оказваме всички и въпросът за свободата става особено актуален.
Демокрацията и либерализмът се оказват лукс, идеал, фикция, които не могат да бъдат постигнати. Всяко място, което ти предлага да поемеш лична отговорност с участие, повече от пари, всяко място, което ти предлага да бъдеш близо до процеса, да надникнеш вътре, дори да боли, провокира, тежи, и съответно е подложено на бойкот, завист, ревност. Разрушение, което затвърждава статута на едно не добре осъзнато робство, в което само това, което те принуждава, казва ти, че трябва, размахва гневно пръст и те затрупва с администрация, заслужава подчиняемост, смиреност и всеотдайност- просто всичко друго не е възможно да съществува, следователно дори да го има, то не е реално. И за да се доближим повече до тази невъзможност в културата и социума, трябва да го разрушим. Това е особено силно за нещо, което е създадено от някой обикновен, някой като мен, който не може да има това, което аз нямам.
Прехвърляйки това към децата и тяхната свобода, навлизам в едни не особено приятни подробности.
Първо, начинът, по който се интерпретират някои алтернативни методи за обучение и възпитание на деца, в контекста на българската действителност и те най- често просто престават да бъдат алтернативни. Най- набиващият се пример е Монтесори. Име, използвано повсеместно, вече станало комерсиално рекламно лице и значещо висок статус, социално положение и благополучие. Местата, предлагащи такива „алтернативи”, обикновено са окупирани от лелки, които ти обясняват какво трябва и какво не трябва да правиш с детето си , кога трябва да му махнеш памперса, как трябва да се държи и всякакви други „компетентни” , научно-обосновани и Монтесорски практики. Вътре не си допуснат, адаптационен период няма. За сметка на това е модерно, което е гарантирано от скъпата такса и детето ви може да стане гений на 3 години, който ще ви цитира имена на риби, за които даже вие не сте чували.
Второ, изкривеното разбиране за демокрация, довежда до разбирането у част от родителите, че детето е „свободно” да избира, това е така, защото то знае най- добре какво е подходящо за него. Затова не трябва да има правила, граници, забрани. В същото време това създава у същите тези родители постоянно желание за контроли и следене дори на цвета на акото на детето, особено когато то не прекарва част от времето си с тях. Подобни места, където контролът и наблюдението на детето са завишени за сметка на режима, спазването на правила и граници, се служат дори с постоянно следене с камери на това, което детето и хората, които се грижат за него, правят. Родителите са обсебени от „правилното” възпитание на детето, от екологичното му, био отглеждане. Размишленията са в посока на това, че по този начин детето ще стане едно отговорно, свободно същество, което ще знае как и какво да избере в живота. И естествено, то ще избере най- доброто!
Такава „безгранична свобода”, прави от детето, в най- добрия случай, едно невротизирано, объркано същество, продължение, най- често на мама, което трудно признава авторитети, правила и норми. Родителите са в позиция на всезнаещите други, които единствени са в правото си да се разпореждат с живота на детето. В този случай, оставено на техния произвол и контрол, то се учи, че светът се изчерпва с това, което мама иска и знае, и бунтът му в борба за самостоятелност и получаване на отговор на въпроса ”Кой съм аз?”, в най- добрия случай се изразява с тръшкане и викове!
Трето, посещението на стандартна държавна детска градина, наистина учи децата на патриотизъм, отстояване на свободата и промяна в системата. Детето знае кой е Васил Левски, Паисий Хилендарски, какво е станало на 3ти март, рецитира Вазов, но в същото време е неспособно да нарисува елха без образец, защото елха се рисува по един начин- така както са го учили в детската. Всяко отклонение от цвета, нормата, идеалът, е странно, следователно неразбираемо, сложно, натоварващо, поради това- нежелано. Папагалът също може да се научи да казва „Аз съм българче!”, интересно обаче, какво ли значение има това за него?!
И така, стигам до едно заключение, което отново навлиза в познати и очаквани параметри. То се основава на въпроса: Какъв избор искам детето ми да има, живеейки в тази страна, в този град? Има ли определени възможности и избори, което то може да направи? Ако въпросът се оказва риторичен за повечето вас, нека пробваме със следващия: какво правя аз, за да променя това положение, какви принципи и ценности защитавам, така че да осигуря на детето си подходяща среда и условие за развитие и живот? За живот, не за преживяване и оцеляване!
За разликата между двете- ползвайте уикипедия, гуглето, или друг помощен материал, софтуер или система.
А връзката в по- горния тест с реални лица, събития, места и групи в Бургас, е напълно случайна!
Няма коментари
